На тази страница ще ви разкажа малко за себе си. Ще ви покажа някои официални документи и снимки (аз ги наричам "Верителни Грамоти") и достатъчно подробно ще ви запозная с хрониката на живота си. С тази цел пиша книга, в която максимално правдиво и точно описвам някои събития и приключения, които се наложи да преживея..

Автобиографична хроника

Причините, поради които се захванах да описвам на живота си, са много тривиални. От доста дълго време ми се налагаше да говоря за някои събития в живота ми и много често историите ми се връщаха при мен в такава форма, че аз дори не си представях, че съществува възможност за поява на подобен "фолклор". Моите разкази са разкрасени с такива "факти", че съществува възможност за поява на подобен "фолклор". Моите 
разказите са разкрасени с такива "факти", че дори на мен ми беше интересно да ги послушам.
Втората причина, която ме накара да направя този «подвиг», беше фактът, че периодично се появяваха хора, които ми предлагаха да напишат книга за мен, и всеки път нещо ме спираше. Веднъж дори се съгласих и една американска писателка записа моите спомени на касети, а аз прекарах няколко дни, като й разказвах спомените и размислите си. Но бързо премислих и се отказах от предложението й.

Първо, налагаше ми се да отделям доста време за разказване и поясняване на случилото се с мен. На второ място, дори и след като са имали в ръцете си аудиокасети с моите спомени, писателите и журналистите са успявали да изопачат всичко до такава степен, че аз сам се изненадвах. При това изопачаване се наблюдаваше както в посоката на преувеличаване, така и в посоката на изопачаване на фактите, което стигаше до откровена лъжа. Така че, когато Дмитрий Байда ми предложи аз сам да напиша биографията си, реших да го направя. При това, когато започнах да работя върху нея, всичко от само себе си се превърна в моето описание на живота и разбирането ми за живота. Мислех, че ако моят живот и пътят ми са интересни някому, то никой няма да може по-добре от мен да опише кое и кога се случвало в живота ми, кое и как съм мислил в тези или други житейски ситуации, какво  чувствах и преживявах.

Разбира се, всичко описано от мен ще бъде субективно и ще отразява света около мен през моите очи. Но, въпреки това, аз ще се постарая да отразя всичко максимално обективно, доколкото това изобщо е възможно. Като е ясно, никой няма да напише по-добре от мен моята собствена биография. А ако нещо не е както трябва, то това ще е моето изопачаване на собствената ми биография, и това ще е по-добре от изопачаването, направено от някого другиго.

Николай Левашов

Изтегли  (книгата е на руски език)

Част 1. Детство. Том 1. Пробуждане

Защо реших да напиша тази книга? Разбира се не защото смятам себе си за много специална или екстраординарна. А просто защото аз успях да изживея ярък, не съвсем обикновен живот и ако тази книга помогне поне на някого да не се чувства самотен в нашия удивителен, но доста жесток свят, значи тя не е написана напразно.

Ние прекалено свикнахме да улесняваме живота си с думи: „това не може да бъде, защото това не може да бъде никога ...”, като с това лесно отхвърляме всичко, което не се вписва в нашите«общоприети, общоустановени» рамки.Ние твърде свикнахме да вярваме, че всички хора са добри и че по телевизията показват „само истина”, с която се оказва много удобно да съществуваме. Е, всичко, което причинява (или само може да причини) неудобство за нас, или не се вписва в нашия "подреден", но и така твърде проблематичен свят, ние премахваме без никаква доза съжаление ...

Тази книга е за не съвсем „правилен” живот съгласно общоприетите норми... Това е историята на „малката отшелница”, изгубена в непонятен, а понякога и много „хаплив” свят на хората. Тя преминава дълъг и доста „трънлив” път и най-накрая намира своята истинска същност, разбиране за живот и за чудесата, които толкова дълго време са я заобикаляли ...

Благодарна съм на дядо ми за ярките и незабравими спомени, с които той изпълни моя детски свят, както и за онези необикновени чудеса, които за съжаление много скоро станаха „нещастие” за детското ми съществуване.

Благодарна съм на баща ми, без чиято подкрепа аз никога не бих успяла да вървя през живота си с високо вдигната глава, без да се пречупвам и без да губя вяра в себе си. Без любовта и вярата на баща ми моят живот никога не би могъл да бъде такъв, какъвто той е днес.

Благодарна съм на майка ми за чудесната й доброта и вяра в мен, за нейната помощ и решителност, с които тя запази „неординарните” ми способности.

Благодарна съм на моя прекрасен син, Робърт, за възможността да чувствам себе си горда майка, за неговото отворено сърце и за таланта му, а също така и затова, че той просто е на тази земя.

И с цялото ми сърце благодарна съм на прекрасния ми съпруг - Николай Левашов - който ми помогна да намеря себе си в моя „изгубен” свят, който ми даде разбиране за всичко, за което аз имах въпроси и мъчително търсих отговори в продължение на много години, който ми отвори вратата в невероятен и неповторим свят на големия Космос. Посвещавам тази книга на него, на най-добрият ми приятел, без когото аз сега не бих могла да представям съществуване ми.

Изтегли (книгата е на руски език)

Автобиографична хроника

След като се родих и живях около тридесет години в бившия Съветски съюз, още преди заминаването си за САЩ аз бях напълно убеден, че социалистическата система е продукт на паразити, чиято цел е да унищожат най-добрата част от нацията - силните хора, за които се пише в Тора и Стария Завет. По този начин те се стремят да пречупят гръбнака на нацията, а останалата част от хора да превърнат в роби. По време на моето следване в Харковския университет аз подробно изучих основите на марксизма-ленинизма и както повечето хора бях хипнотизиран и зомбиран с помощта на цялата система на съветската пропаганда. Но дори и в това състояние на хипноза аз не бях под пълен контрол... Аз разбрах истинската същност на тази паразитна система само след като се заех със собственото ми изучаване на природата, когато намерих своите собствени начини за развитие и направих качествено преструктуриране на моя мозък, като по този начин успях напълно да се освободя от влиянието на генераторите на паразитите върху моето съзнание. А преди това аз мислех, че кариеристите и бюрократите са изопачили хубавата идея. Колко бях наивен тогава!!! Когато разбрах това, аз започнах да се боря с тази паразитна система според силите си, за което вече писах в първия том на автобиографичната ми хроника ...

Като излитах от бившия Съветски съюз, аз бях сигурен, че най-сетне съм успял да се отскубна от „империята на злото” и пътувах в свободен свят - в Америка! Мислех, исках да вярвам, че зад „Желязната завеса” се намира истинската, а не фалшивата свобода на човека! .. Фактът, че се оказах в САЩ и по силата на обстоятелствата живях в тази страна почти петнадесет години, аз лично считам за голям късмет и реален житейски урок, който не е възможно да бъде получен теоретично. Необходимо е наистина да живееш в страната в продължение на много години, да живееш не като турист или гост, а като жител на тази страна ... Повествувание за всичко това и още много, много друго ще има в тази книга, но сега бих искал да кажа друго. Аз не намерих в Съединените щати никаква свобода! Напротив, видях друга паразитна система, в която хората фактически са превърнати в роби, докато те самите смятат, че са свободни. Те са свободни само в едно – безропотно да изпълняват волята на господарите си! В случай на неподчинение, размирникът бивал унищожен много бързо ... И не е ясно, какво е по-добре - да бъдеш роб и да го знаеш (както е било в бившия СССР) или да бъдеш роб, но да смяташ, че си свободен (както е в САЩ и е в останалата част на „свободния” свят)! Но най-удивителното е, че и там, и там хората са били направени роби от едни и същи хора...

Изтегли

Изтегли (5-та и 6-та глава на български

Съдържание

Предисловие Глава 1. Привет, Америка! Глава 2. Между небето и земята… Глава 3. Ежедневната работа Глава 4. Пролетните грижи Глава 5. Пролетни грижи-2, и лятното им продължение Глава 6. Медитация, ах медитация… Глава 7. Летните зигзази на съдбата… Глава 8. Американската епопея започва

Глава 9. Раждането на първата книга и другите приключения Глава 10. Операцията «К» и другите приключения Глава 11. Животът продължава Глава 12. Животът продължава-2 Глава 13. Как достигнах до такъв живот, защо станах писате Глава 14. Х-файловете на Сан-Франциско

Автобиографична хроника

В 3-ти том продължава разказа за петнадесетгодишния период от живота на автора със семейството му в САЩ. Когато е заминавал от СССР, той се е надявал да намери в Америка именно това, за което навсякъде толкова много се пише, за което неуморно говорят всички СМИ, а именно – СВОБОДА! Да намери място, където няма да те преследват за това, че имаш собствено мнение, да не те принуждават да правиш само това, което желаят някои хора, които по неизвестни причини са решили, че властват над всички и всичко; да намери място, където да не се налага невежеството и манталитетът на разумни животни. Обаче за голямо учудване и съжаление в Щатите никаква свобода няма. Разговорите за свободата има! Но това са само разговори. Вече много отдавна там няма никаква свобода. Оказа се, че преди около сто години тази държава е била окончателно завладяна от социалните паразити. И още тогава там е бил установен съответният ред. Просто за това никъде и никога не се е съобщавало и затова всички американци все още мислят, че нищо лошо не се случва в живота им. В действителност, в САЩ вече отдавна е установен доста строг, авторитарен режим, който фактически е превърнал хората в послушното стадо на разумните животни, невежи и покорни. А цялата свобода и демокрация съществуват само във филмите, непрекъснато излъчвани по телевизията и в кината. Всъщност там всичко съвсем не е така. И авторът се е убедил в това сам…

Изтегли

на 11 юни 2012 година

Вечерта на 11 юни 2012 година почина видният руски учен и писател, добър и честен Човек, Николай Викторович Левашов. Физическото му тяло не загина нито от старост, нито от болести, нито от «благата» на цивилизацията. Той беше само на 51 година и имаше завидно здраве. Той падна в битка със злото, така, както преди година и половина падна и Светлана любимата му жена, боен другар и един от малкото му истински приятели. Смъртта на физическото тяло не означава, че е умрял самият Човек, затова няма съмнение в това, че Николай Левашов нито за минута няма да спре борбата с враговете на Човечеството, която той води около 25 години. Всички, които са се запознали с удивителните му книги и публикации, вече няма да живеят като равнодушни «преживни животни», които бавно, но сигурно загиват от наложените на всички ни «блага» на цивилизацията. Тези хора в по-голямата си част ще продължат делото на Николай Викторович, делото на свещената борба за Възраждане на Родината ни – Русия, за спасяването на нашата Цивилизация и нашата планета. Всеки човек, който си възвръща разума, излиза изпод влияние на Тъмните Сили, окупирали нашата Земя. Всеки човек, който започва отново да използва Разума си, е нашата малка победа! И колкото повече такива победи имаме, толкова по-бързо ще победим нашият ненавистен и непримирим враг и ще върнем Човечеството в Златния Век! Участниците на Руското Обществено Движение «Възраждане. Златен Век» ще продължат да се борят рамо до рамо заедно с лидера си Николай Левашов до пълна и окончателна Победа над врага! Участниците на Движението изразяват искрените си съболезнования на семейството на Николай Левашов, на приятелите му и всички, които скърбят заедно с нас за преждевременната смърт на академик Николай Левашов - най-великият и най-достойният човек на планетата ни. Паметта за него винаги ще живее в сърцата на честните хора... Чети по-нататък

В памет на този Велик Човек

Ксения Мишарина

На 11 юни 2012 година беше убит великият човек, учен, академик, наш славен предводител и съратник Николай Викторович Левашов. Този път многобройните опити на враговете ни да изпълнят своята тъмна мисия се увенчаха с успех... Но... Те не са отчели главното. За времето, докато Николай Викторович беше с нас, той успя да ни даде много. Огромен брой хора се събудиха и са готови да продължат славните му дела. Той ни даде опора, посочини верния път, показа ни вярната посока. Той сподели с нас огромно количество знания – с книги, на срещите. Той наистина беше Воин на Светлина. Той започна тази битка за нашия свят, а ние трябва да я продължим. Безусловно, смъртта му е най-силния удар за всеки, който го обичаше и уважаваше, но задачата ни е да дадем на врага ни да разбере, че той не ни е пречупил, че ние няма да се отчаем, че ние ще продължим да се сражаваме, да се сражаваме до край! Враговете не са отчели главното – с това, че са убили тялото, те нищо не са постигнали. Същността е останала жива! И всеки от нас трябва да знае и да помни това и в никакъв случай да не се отпуска и да не допуска паразити в своя свят... Съратници! Ние трябва да вървим напред и да се държим заедно! Само заедно и обединени ще можем да победим! Очаква ни ново време и ние имаме потенциал да направим така, че това ново време да бъде пълно със светлина и доброта! Нашето бъдеще и бъдеще на потомците ни е в нашите ръце! Съберете цялата сила, цялата воля на Духа си! Помнете – ние сме непобедими! Хайде, да спрем паразитите! Стига те са се гаврили с Родината ни! Сега както никога трябва да се сплотим и да вървим напред, въпреки всичко!... Чети по-нататък

Н.В. Левашов – чест и гордост на русите

Вардан Минасян

На 11 юни 2012 година на 51 година преждевременно си отиде от живота великият руски човек, Николай Викторович Левашов, писател, учен изследовател, физик теоретик, обществен деятел, просветител, Висш Йерарх на Светлите Сили. Животът му беше прекъснат от вероломната атака, предприета от враговете на руския народ и на цялото Човечество. Причината за смъртта е била комплексно, непрекъснато въздействие в продължение на няколко месеца с различни системи на най-новото оръжие, включително и електромагнитно и инфразвуково... През 1991 година той заедно с жена си Светлана е заминал за САЩ, защото още тогава е имало няколко опита за покушения над живота му, поради отказа му да работи за съветските спецслужби, които са искали да използват уникалните възможности на младия руски учен с цел да вредят на Човечеството и Русия. В САЩ, поради определени обстоятелства, той живее 15 години и през 2006 година се връща в Родината си. Започвайки от 1991 година опитите за физическото унищожаване на Николай Левашов, в изпълнение на нареждането на световните задкулисни управители, са продължавали от 25 години до сега. Опитите за покушение на 14 и 15 юни, 2011 година са правени с помощта на инфразвуковото оръжие, разположено на космически спътник със специално предназначение. Световната ционистка мафия, през последните месеци хвърли всички сили за физическото отстраняване на Николай Левашов, който беше главното противодействащо лице, не позволяващо на коварните планове на тъмните управители за унищожаване на Русия и нашата планета да се осъществят... Чети по-нататък

Светът още не е разбрал, кого

е загубил

Галина Панина

Толкова ни е тежко да повярваме, че Николай Викторович вече не е с нас, че той повече никога няма да излезе на сцената към читателите си в Дом на Културата Луначарский и никога повече няма да говори с тях за нещата, които ги вълнуват и интересуват. Тъй болно е, че не успяхме да му напишем и да му кажем толкова много хубави думи, а само усетихме някакво приближаващо се нещастие, но не успяхме да го предотвратим. Никак не можехме да предположим такъв страшен край. На нас ни се струваше, че нашият Добър Вълшебник просто има някакви временни проблеми или че той е зает с решение на някакви големи задачи. Може би ние очаквахме от него твърде много и прехвърляхме много непосилна работа върху неговите дори и богатирски рамене и светла глава, но с безкрайния запас от издръжливост. Светът стана по-беден и осиротя без Вас, Николай Викторович, без Вас със Светлана! Светът стана по-лош без вас, Светли и Добри Воини на Светлината! Това е непоправима загуба! Но светът би бил още по-лош, ако не би ви имало изобщо. Нисък поклон за това, че вие дойдохте на този свят и донесохте в него своите чудесни знания и способности, своите чисти сърца и светли души, своята безкрайна любов към Родината и хората. Николай Викторович говореше с хората за такива неща, за които вече отдавна са престанали да говорят от екрана на телевизора в ефир, за които практически вече не се говори в пресата, обслужваща нови комерсиални вкусове на поредните новобогаташи. Николай Викторович говореше на хората за такива съвсем демодирани понятия, като чест и съвест, като благородство и любов към Родината, и това е било като някакво ново откровение, като нещо много хубаво... Чети по-нататък

Николай Левашов, какъвто го познавам

Игор Кондраков

На 11 юни 2012 година нечовеците, смятащи, че са избрани и всесилни управители на този свят, извършиха най-гнусното престъпление пред човечеството – физическо унищожение на този, който беше изпратен при нас, за да приключи окончателно проблема с космическите паразити и слугите им на Мидгард-Земя и по този начин да спаси планетата ни от гибел. Представителите на Тъмните Сили на Земята днес празнуват победата. Но те се страхуват дори от сразената жертва. Медиите мълчат все едно нищо особенно не се е случило. Затова те фактически са съучастници на това подло убийство. Именно те винаги са премълчавали за всичко, за което е говорил Николай Викторович,те са се страхували от Правдата, за която той е говорил и писал. Известният полски писател Бруно Ясенский е казал в книгата си «Не се страхувай от враговете си – те могат само да те убият; не се страхувай от приятелите си – те могат само да те предадат; а се страхувай от равнодушните, защото с тяхно мълчаливо съгласие съществуват на земята предателтвото и убийството…» Именно равнодушните и мекушави журналисти днес ще разпространяват такава информация, за която ще им плащат техните стопани. В такава ситуация човек има две възможности за избор: да върви срещу неправдата и много вероятно да загуби при това «мястото си под слънцето»; или да прави това, което изисква стопанинът му и да продължава да съществува, само че вече ще е с нечиста съвест, ако я има изобщо. Но всеки избира пътя си сам и след това сам носи пълната отговорност затова, често дори без да разбира, че тя е неизбежна... Чети по-нататък

Хората чакат помощта ми

Елена Любимова

«…това е наш дълг, нашето задължение да направим всичко, което ни е по силите, за да освободим тази прекрасна планета от властта на паразитите. Светлана вече даде живота си в името на тази цел и аз ще продължа тази работа до тогава, докато продължава да бие сърцето ми! Колко дълго то ще бие, аз не знам – на война като на война! Но докато сърцето ми бие, аз няма да се отклоня от избраният път, каквото и да ми струва това!..» Така е написал Николай Левашов в Послеслов към «Откровение» – първата и последна книга на неговата жена Светлана, която беше убита на 13 ноември 2010 година по време на тази дълга и безкомпромисна война. Той говореше за война, не за да се изтъква, не за да се самовъзвеличива. Николай Викторович беше много далеч от каквато и да е високопарност и никога не лъжеше. Той просто пишеше за тази реалност, в която живя дълги години – за постоянната война със социалните паразити, този рак на Вселените, които като скакалци нападнаха нашия Светъл Свят, съсипвайки и разваляйки всичко, до което се докосваха. Той дълги години беше на първата линия на тази война, в която мирното съществуване на воюващите е невъзможно по принцип и в която победителят може да бъде само един, защото воюващите страни преследват диаметрално противоположни цели. Едните желаят да паразитират върху другите, които естествено с това категорично не са съгласни. Причината за това Николай Левашов е описал в своята автобиография «Огледалото на душата ми», която независимо от постоянната си заетост той е писал за нас – за хората, за да имаме информация за живота му от първа ръка... Чети по-нататък

Скърби не само Русия!

Айрин Стилвел

Моите задължения бяха и занапред ще бъдат, ако е необходимо, редакция на книгите и статиите на Николай Левашов, преведени на английски език от Елена Любимова за английската версия на сайта му. В задълженията ми влиза да проверявам, дали средностатистическия англоговорящ читател може да разбере текста, без да има сериозни затруднения. Нашият език не е толкова лесен за учене, защото има много изключения от правилата и трябва да се взима предвид огромна съвкупност от едва различими нюанси, които могат да променят смисъла на това, за което се говори. Английският език е смес от няколко езика, защото нашата история, която често е била позорна, се е отразила и в езика ни. Аз бях движена от желанието да препредам смисъла, който Николай е влагал в трудовете си, така, че да бъде лесно разбран. Всичко, което той е писал, говорил и правил, представлява неоценимо богатство за цялата планета и бъдещето й развитие, както и за преминаването на човечеството на следващо еволюционно стъпало. Веднага, щом започнах работа над книгата му «Огледалото на душата ми», аз разбрах, че Николай се чувстваше като «наивник в чужбина» («Наивници в чужбина» е книгата на Марк Твен, където той описва пътешествието си в Европа и Средния Изток. – Е.Л.) и е очаквал, че всички останали ще се държат така както се държи и той, т.е. са честни и обективни, благородни и щедри. Много рано той разбира, че самият той не е като всички останали, че притежава способности, които може да използва творчески за благо на хората. Николай беше и сега е Бял Йерарх, който за първи път доброволно... Чети по-нататък (на руски); Чети по-нататък (на български)

Нашият първи истиски президент

Вардан Минасян

На 5 декември 2011 година се случва важно историческо събитие. Многочислена инициативна група граждани на Руската Федерация провеждат събрание за издигането на Николай Викторович Левашов кандидат Президент на Русия. Участниците в това събрание винаги ще помнят необикновено топлата атмосфера, в която преминава този форум, на който всеки осъзнавше важността на събитието. За първи път в историята на Русия, ако вземем последните 500-600 години, на висша ръководна длъжност на страната се издига кандидатура на действително компетентния, многостранно грамотния и най-главното – всеотдайно предан на Русия и руския народ Човек с голяма буква. Без да се преувеличава може да се отбележи, че Русия никога до тогава не е имала такъв национален Лидер. Този Човек имаше много достойнства, които му позволяваха изцяло да съответства на тази висока длъжност. Освен академичните му знания в различни области, които а тотално изпреварваха съвременната «академична» наука, базиращата се на множество догми и отдавна вече загубила функциите на двигателя на прогреса, академик Н.В. Левашов произхожда от древния руски княжески род и по всички канони е могъл да претендира да стане законен престолонаследник. Неговият род, произхождащ от Леваши (тези, които са седели от лявата страна на светлия княз), в отличие от рода на Романови, е имал пълно право за царският престол в Руската Империя. Но Николай Викторович, имайки съответните познания, жизнени принципи и статус във Висшата Йерархия на обединението на Цивилизациите, които еволюционно се развиват по светлия път, разбираше и никога не изтъкваше земния си родов произход, отбелязвайки, че предците му са допуснали немалко грешки, за които днес се налага да плащаме твърде висока цена... Чети по-нататък

Прощаване с Николай Левашов

Николай Горюшин

На 14 юни 2012 година в Дома на Културата Луначарский в град Москва се проведе церемония по отдаване на последна почит към учения, писателя и един от най-активните борци за възраждане на Русия, Николай Левашов. Своето противодействие срещу световната паразитна система Николай Викторович е започнал още в Съветския Съюз преди 25 години и е продължил до последния си дъх. Враговете на нашата цивилизация са успели да спечелят тактическа победа, която независимо от това няма да ги спаси от стратегическо поражение. Хората, след като разбират за трагичното събитие, започват да пристигат в Москва от най-далечните места на Русия и от съседните държави, за да отдадат последна почит на загиналия Воин. Дълго преди да започне траурната церемония фоайето на Дома на Културата беше запълнено от хора, пристигнали от Санкт-Петербург, Нижни Новгород, Самара, Киров, Екатерининбург, Омск и Новосибирск. Пристигнаха също така и хората от братските Беларус и Украина. Приятелите, роднините, читателите на книгите на Николай Викторович, съратниците от Руското Обществено Движение «Възраждане. Златен Век» и просто неравнодушните хора се събраха заедно, за да помогнат един на друг да преживеят болката от загубата на човека, който смятаха за свой учител, защитник и надежда. Церемонията започна в 10:00 и всеки пристигнал можеше да положи цветя и да се прости с тялото на покойника. Имаше голяма опашка, в продължение на четири часа вървяха и вървяха хора. Във фоайето на Дома на Културата беше поставен проектор, на който се показваше случващото се в залата, а за тези, които не можаха да пристигнат, церемонията по отдаване на последна почит към Николай Левашов се излъчваше и онлайн в Интернет... Чети по-нататък

Денят, който ние ще запомним за цял живот

Анна Щеглова

Вестта за гибелта на Николай Викторович Левашов ни застигна – участниците в първата омска клетка на Руското Обществено Движение «Възраждане. Златен Век», през дълбоката нощ и естествената ни реакция беше мисъл, че това не може да бъде, защото не може да бъде никога! Макар че обаждането в Москва, в секретариата, съобщенията, постъпващите от съратниците от други градове и материалите от Интернет ни принудиха да повярваме в реалността на случилото се. Ние се събрахме в апартамента на единия от участниците в нашата клетка, бързо разгледахме всички възможни варианти за пътуването до Москва (наличие на билетите, време, с което разполагахме, оптималния маршрут и, разбира се, пари) и взехме решение за незабавно тръгване – в противен случай ние нямаше да успеем за траурната церемония. Ние пристигнахме осем човека на гарата без багаж, без дори и най-необходимото за път. Съратниците успяха да съберат пари за пътуването след около два часа след като получихме трагическото съобщение, нашата група беше на път. Столицата ни посрещна с проливен дъжд, цялото небе беше покрито с черни облаци. Изглеждаше, сякаш природата плаче заедно с нас и тъгуваше за невъзпълнима загуба, която сполетя цялото мислящо човечество. Мокри до кости ние пристигнахме в дома на Николай Викторович Левашов с букет от цветя, за да ги оставим до вратата на апартамента му в знак на искренна любов и уважение към този Велик Човек. Преди нас там вече е имало много хора, за което съдихме по многобройните букети цветя, оставени до вратата на апартамента му... Чети по-нататък

Прощаването с тялото на Николай Левашов

Прощаването с тялото на Н.В. Левашов се проведе на 14 юни от 10-00 до 14-00 часа в Дома на Културата Луначарский. Траурната церемония се е предаваше он-лайн в Интернет за всички желаещи, след което тялото му беше кремирано. Вечерта за участниците в Движение беше организован възпоменателен обяд. Видеозаписът на траурната церемония може да бъде свален от тук:

Архив, Народ, РуТьюб

Получасовият филм за отдаване на последната почит към Николай Левашов на 14 юни 2012 година в Дома на Културата Луначарский в Москва:

Архив, Народ LQ, Народ HQ, Народ HD, РуТьюб

Получасовият филм за отдаване на последната почит към Николай Левашов на 14 юни 2012 година, в който има кадри от процедурата на кремация…

Архив, Youtube, РуТьюб

В кръв потъващо сърцето

На 20 юли 2012 година в Дома на Културата в чест на Луначарский е бил проведен вечер в памет на Николай Левашов. Видеозапис може да се свали оттук...

Архив, Народ HQ, Народ HD

Андрей Салтыков. Светлая память Великому Человеку! Знания Николая Викторовича Левашова наполнили смыслом мою жизнь, дали много ответов, правильное понимание происходящего и дальнейшее направление моему развитию. Желаю дальнейшего распространения его Знаний и Победы Светлых Сил!

Найдёнов А.В. Здравствуйте! Скорбим, начатое дело не оставим и доведём до победы! Память о Николае Викторовиче и его супруге Светлане Васильевне останется в наших сердцах! Если есть возможность, передайте семье Николая Викторовича наши глубокие соболезнования от всех участников Движения г. Мозыря.

Александр Сапогов. Очень жалко, Николая Викторовича!! Хороший, настоящий человек был. Но всёравно мы победим!

Валентин Флоря. Светлая ему память! У меня нет слов высказать свою скорбь и боль. Я очень благодарен Николаю Викторовичу, человеку с большой буквы! Мне будет не хватать его и его трудов! Выражаю искренние соболезнования по поводу безвременной смерти великого человека, Николая Левашова, его семье, друзьям и всем, кто скорбит вместе со мной. Память о нём всегда останется в моём проснувшемся сердце.

Сергей Харитонов. Доброго времени! Примите соболезнования по поводу физической кончины Н. Левашова! В своё время он как-то высказывался, что физическое его устранение приведёт к ещё большей активизации действий сил СВЕТА (в частности и в его лице). Будем надеяться и действовать в созидательном русле! Успехов вам, точнее, всем нам!

Любовь Таланова. Здравствуйте, соратники. Скорблю вместе со всеми о великой утрате человечества, о гибели Великого Светлого Воина, Левашова Николая Викторовича. Я приеду на прощание с Николаем Викторовичем Левашовым.

Назакат Расульметова. Здравствуйте, уважаемая редакция и соратники Николая Викторовича! Я соболезную вам и всем близким такого чудесного человека. Я регулярный читатель РуАНа, и сегодняшняя новость повергла меня в шок. Я также читатель Николая Викторовича и очень благодарна Ему за его труд и человеколюбие. Мечтала однажды встретиться с В.Н. Левашовым, но, видно, не судьба. А ещё хочу вступить в общественное движение «Возрождение. Золотой Век». Хочу тоже внести свой вклад в борьбу за человечество... Ещё раз примите мои соболезнования.

Адриан Мурашов. Соболезную всем кто скорбит по поводу кончины Николая Левашова.

Андрей Хлыстиков. Скорбные вести. Печаль охватила сердце, тревога накатила. Горечь утраты не покидает. Своими деяниями, мыслями и поступками будем достойны памяти Великого Воина Расы Небесной. С лучшими пожеланиями к вам, друзья.

Роман Панькин. Уважаемые соратники. Я шокирован новостью о гибели Николая Викторовича. Мои самые искренние соболезнования вам! Мы не сдадимся. Никогда.

Валентина Васина. Выражаю соболезнования по поводу кончины Николая Викторовича Левашова. Огромная потеря для всех честных и думающих людей.

Оксана Кушнир. Какая тяжелейшая утрата для всех народов России и всего Человечества, какая потеря для Движения ВЗВ, скорбим всей семьёй. Выражаем соболезнование родным, близким и друзьям Н.В.Левашова. Ушёл с физического плана Светлый Воин, Защитник народа, мощнейший источник знаний. Сожалеем, что не будут написаны и опубликованы заявленные книги, так ожидаемые нами. Но дело наше – Возрождение – правое и нет у нас другого пути. Светлая память о Николае Викторовиче Левашове и его супруге Светлане будет жить в сердцах людей вечно!

Валерий Сбойчаков. Хочу выразить свои искренние соболезнования по поводу преждевременного ухода из жизни Великого человека – Николая Викторовича Левашова. По этому поводу я написал короткое прощальное стихотворение.

Коварный враг нас ранил прямо в сердце

В душе кипит неистовая скорбь,

От боли этой никуда не деться,

И враг ликует, видя этот гроб.

Великий Рус – сын славного народа

В неравной битве за наш Мидгард пал.

Но он успел раскрыть врагов природу

И нам борьбу продолжить завещал.

Оставив нам великое наследство,

Столп знаний тот, что нас объединит.

Из книг его мы почерпнём те средства

Что нам врага помогут победить.

Скорбим мы, что в груди не бьётся сердце.

Наш Иерарх был воплощением добра.

Из тьмы в мир света он открыл нам дверцу.

Во славу его крикнем мы уРА!

Мы никогда тебя не позабудем,

У пробудившихся в душе горит твой свет,

Про подвиг твой расскажем мы всем людям,

Как ты на Мидгарде зажёг РАССВЕТ!

Олег. Я просто не могу поверить в это. Убивают таких светлых людей и вполне представимо, насколько сильны тёмные враги нашей земли. Пока у меня не получается осознать, что Николая Викторовича нет больше с нами, и не будет больше встреч, хоть на одну из которых я так хотел поехать, но не мог выбрать времени (сам живу в Одессе). Я хочу обратиться к сторонниками дела этого Великого и Светлого Человека... (я не могу удержать слёз): продолжайте делать то, что не завершено... распространяйте ценности, которые так необходимы людям… боритесь с тёмными, которых надо искоренить полностью. И помните: вы не одни, с вами такие же люди, как и я – простой программист из Украины, который уже нашёл направление в своей жизни, благодаря книгам и видео Николая Викторовича. Я очень хочу присоединиться к Вам в недалёком будущем, как вернусь на нашу Родину. Мои самые искренние соболезнования от души...

Анатолий Федяев. Искренне соболезную об утрате. Я только начал «просыпаться». Николай Викторович открыл широкие горизонты за столь короткий период времени. Его вклад неоценим. Будем помнить, беречь и чтить то наследие, которое он нам оставил.

Татьяна Кириллова. Здравствуйте! Полгода назад познакомилась с некоторыми статьями и книгами великого Человека – Н.В. Левашова. Полученная информация практически полностью изменила моё мировоззрение. На душе стало теплее, захотелось жить, созидать, творить... Эти книги пробудили глубокие, трепетные чувства любви к своей стране, своему народу, которые также начали впитывать мои близкие и друзья. Я и моя семья, мы стали регулярно заходить на сайты Возрождения, Советника, РуАН и др. Сегодня, когда узнала о страшной новости, что Николая Викторовича больше нет с нами, не смогла не написать. Очень болит душа от невосполнимой потере. Искренне соболезную всем тем, кто любил и почитал Николая Викторовича. Надеюсь, что его работа будет продолжена его единомышленниками. Очень бы хотелось тоже вступить в их ряды, т.к. не могу смириться с окружающей нас подлостью и ложью. Низкий поклон вам за ваш Труд по пробуждению русов. Отдельное спасибо за «Спецоперацию». Эта книга спасла меня и мою семью от переезда на «свой гектар», который мы планировали на лето текущего года, поддавшись кедровым идеям.

Василий Бакунькин. Добрый день! Только что узнал эту страшную весть! Нет слов! Это Великий Человек! Считаю, что я проживу эту жизнь не зря, т.к. в ней мне посчастливилось увидеть и услышать ЭТОГО посланника Светлых Сил! Наивысших ему уровней, и великая благодарность за всё, что он сделал для нас – РУСОВ – здесь, на Миргард-земле!

Лариса Ладыжина. И всё-таки убили... Такая огромная тьма против одного. Как не хочется в это верить! Велика скорбь моя – потому что Земля лишилась такого человека-великана в столь непростые грядущие времена... Как нам будет тебя не хватать, Николай Викторович, в нашей жизни, но твоя светлая бессмертная Душа всё равно с нами!

Александр Мещеряков. Памяти Светлого Руса – Николая Викторовича Левашова – посвящаются эти стихи! Как его нам будет не хватать...

Над туманными лесами в тишине пустых полей

Гордый сокол реет в небе, в сером сумраке теней.

Тишина застыла, словно, слушает и ждёт,

Что крылатый сокол гордый ей пророчество шепнёт.

Смотрит Сокол острым взглядом, в сумрак неба громовой;

Он готов, он – рыцарь неба, встретить час свой роковой.

Чует сердце гордой птицы: ровен час уже, пора

В битве этой за отчизну я отдам всего себя!

Тучи в небе закрутились, ускоряя бег времён,

Содрогнулся воздух влажный, кем он будет покорён?

Дунул сумрак хладным ветром, издал клич свой боевой:

Грянул гром, и всё смешалось: тени, искры, свист и вой!

Вот он час духовной битвы за свободу и любовь!

За победу, жажду правды, чтобы стать счастливым вновь!

За отчизну, свежий воздух, за тебя и за меня

Пойте вихри, рвитесь тучи, гром давай ещё огня!

…

Над зелёными лесами в тишине златых полей

Гордый сокол реет в небе, в синем небе будних дней.

Тишина застыла, словно, слушает и ждёт,

Что крылатый сокол гордый ей пророчество шепнёт.

И ещё для оставшихся в живых Русов.

Цитадель

Цитадель из слов создавали мы

Год за годом за шагом шаг.

Пряли грамоту, буковы-образы,

Чтобы вырастить Ирий-сад.

Слова-камушки собирали мы

У Рипейских гор и по окраинам.

Омывали в реке Смородине,

Закаляли огнём Перуновым.

Сказки ладили про гелов и ангелов,

Песни пели про землю богатую,

Мудрость черпали в кладезях пращуров.

И тогда расцветал дивный Ирий-сад.

Но была на земле сила морока

Сила Зело-злодея чёрного.

Затрубил в Юша-рог Зело,

И слетелись чёрные вороны.

Тогда двинулись тучи к Ирию

К цитадели Слова-образа.

Чрез пустыню и горы Рипейские

Чёрное облако перемахивало.

Подошёл Зело с южной стороны

К славному Ирию, саду светлому,

К воротам южным цитадели-крепости.

Произнёс он речь кичливую, чужеродную:

«Обратитесь ко мне передом к Борее задом!

Внимайте слово, и власть мою принимайте.

И будет каждому из вас дарована жизнь вечная!

Если нет - я мечом и огнём уничтожу всё!»

Не устрашились жители светлые

с улыбкою-песнею речь ту встретили,

Баяны, да скоморохи высмеивали весело.

Крепко верили в крепость крепости.

Билась навная сила с явною,

Кривда с правдою сражалася.

Содрогалась земля правная,

Стрелы-слова в небо взметалися.

Проиграла до времени сила Явная

Ушла к Рипейским горам, затаилася.

Ждёт Зело в крепости глиняной,

Вороны ждут пищу кровавую.

Тогда отправился Зело в пустыню серую

К людям серым без роду, без племени.

На холме в граде их сером Анчар стоит

Яд стекает с его яблок отравленных.

Ветви с яблоком смотрят с жаждою,

А попробуешь - там и станешься.

Заразишься заразой-мыслею

Позабудешь про цитадель и про Ирий-сад.

Сорвал Зело яблочко алое с дерева

Дунул в каменный Юша-рог.

Солетались вороны к серой стороне

Окропили перья в ядовитом слове-смоле.

Двинулись тучи чёрные к Ирию

К цитадели Слова-образа.

Чрез пустыню и горы Рипейские

Чёрное облако перемахивало.

И задумал Зело хитрость явную

Хитрость тонкую, мысль коварную.

Не с юга пошёл он на Ирий-сад

С тучей чёрною пошёл с запада.

Под видом нищего странника,

Старца с посохом, с бородой седой,

Вошёл Зело через ворота западные

В цитадель цветущую, светлую.

Как день с ночью не похожи,

Так Зело смотрел на людей Ирия

В глаза их светлые, в души ясные,

И разбирала его злоба великая.

«Не бывать вам люди счастливыми,

Позабудете своих родичей,

Свою грамоту по полям развеете,

Прорастут лишь пырей да осока тут.

Вы разрушите изнутри свой дом

Кирпичики из стены сами вынете,

Разберёте всё, по домам растащите,

Кто больше утащит – тот и прав.

А когда не станет стены -

Знать и родины больше нет.

Нет культуры и нет истории,

А значит всё моим законом станется»

Сжал в кулаке Анчарово яблоко

И отправился в центр города

К палатам из серебра и золота

В сердце Ирия к дому княжьему.

«Гой-еси князь красно солнышко!

Из Бореи иду к тебе, иду с севера.

Из далёкой иду твоей прародины

Ясну весть и подарок прави несу тебе»

«Проходи вещий странник, пожалуй

Будешь гостем моим любезным

Как имя твоё, призвание?

Как по батюшке величать тебя?»

«Имя моё звенящее, древнее как закат.

Величать меня Яр по батюшке.

А в подарок тебе принёс это яблоко,

Это мудрость и знание пращуров.

Вкуси его и узнаешь секрет вечности.

Секрет, что ведали твои прадеды.

Будет твоя дорога богатая

И цитадель твоя – непобедимою!»

Затуманились очи княжьи

Жажда к знанию вечному пробудилася.

Взял он алое яблоко ароматное

Откусил и в тот же миг впал в забвение.

Вороны чёрные тут как тут сидят

На высоких стенах крепости.

На их перьях блестит смертоносный яд,

А глаза их чёрные полны ярости.

Завязалась битва неравная,

Кривда с правдою сражалася.

Содрогалась земля правная,

Стрелы-слова в небо взметалися.

Карканье воронов заглушило колокол.

Прятались люди от стрел отравленных .

В страхе укрепляли свои дома,

Вытаскивали камни из основы города.

Билась навная сила с явною,

Кривда с правдою всё сражалася.

Содрогалась земля белая,

Стрелы-слова в землю вонзалися...

Устояла цитадель и на этот раз.

Лишь стена обветшала побитая,

Да и свет небес угас над Ирием -

Сад ушёл в землю пеплом.

Всё, что было потом - вы знаете,

Лишь не помните всё, что было ДО.

А стена по сей день стоит, правда хилая

Не укрыться за ней, не спрятаться.

Создавали мы цитадель из слов

Год за годом за шагом шаг.

Ладно сложенные кирпичики

И поныне штурмует враг.

Лидия. Поверить не могу, что Николая Викторовича больше нет, что это случилось... Нет, этого просто не может быть, разум отказывается принимать... Ещё не высохли слёзы о Светлане. Невозможно понять, что кто-то в здравом уме смог сделать такое... Нет таких слов, чтобы выразить всю боль этой потери... Моё искреннее и глубокое соболезнование друзьям и родным Николая Викторовича.

Виктор Прокопенко. Соболезную всем народам Руси. Тяжёлая утрата для родных и близких и всех русов. Нет слов выразить свою грусть и отчаяние. Я видел в НЁМ нашего президента в недалёком будущем. Всем знакомым и близким рассказывал о его деятельности, и у многих из них открылись глаза, появилась гордость за нас, народов РУСИ, потянулись к познанию истории нашей Родины. Не верится, что его нет. Прощай, Николай. Память о тебе до конца дней моих будет в моей душе.

Юрий Харин. Здоровья и удачи в добрых делах.

Отбросив догмы и предубеждения,

С открытым сердцем начни путь.

Чтобы услышать откровения,

Чтобы понять, в чём жизни суть.

Настало время интересное,

Грядёт великая пора,

Мы часть игры Богов небесных

И наша жизнь тоже игра.

Ищите истину и вам откроется,

На силы тьмы прольётся свет.

Тварь чувствует уже и беспокоится,

Ведь скоро ей держать ответ.

Конец придёт лжи и предательству,

В былое канет рабский труд.

Закончится всё издевательство.

Вставайте! Русские идут!

Россия, помни - ты, Великая!

Народом верным и землёй.

Народ славянский многоликий

Стань снова дружною семьёй!

Богатство недр, леса и реки.

Моря и хлебные поля.

Грядет эпоха Золотого века,

Эпоха сильного рубля!

Галина Зуева. Был шок, безумие, когда увидела на сайте это. Н.В. был для меня, как любимый отец. Родные мои, как хорошо, что вы не растерялись и так любите его. Утром было твёрдое ощущение, что он обязательно воплотится, чтобы стать президентом и спасти Русь, ведь это важное дело ещё не закончено...

Максим Яковлев. Примите, братья Русы, мой вклад в наше возрождение... я с вами...

Пал в бою великий воин,

Его уж больше с нами нет,

Но свет луча, что в нас зажёг он,

Продолжит путь его на век...

Его величие и сила,

Вдохнуло жизнь в нас, пробудило,

Продолжим путь его друзья

И не сдадимся никогда.

Великий Рус, он вечно с нами,

Он продолжает наблюдать,

Когда Россия вновь воспрянет,

Он всё увидит, будет рад.

Священным знаньям нет предела,

Они продолжат пробуждать,

Великой станет мать Россия

И белой Расы благодать.

Спасибо Брат, Учитель, Рус,

Что попытался снять с нас груз,

Великим знаньям есть дорога,

И Русы больше не уснут,

Продолжат путь победоносный

И паразитов всех сотрут!!!

Проснёмся братья, сняв оковы,

У света Ра предела нет,

Примером знания Левашова

Зажжём чреду наших побед!

Александр Беликов. Друзья, примите соболезнование в связи с тяжелейшей утратой для Планеты Земля-ТеремРа одного из самых Светлых Сынов и Дочерей человечества Николая Викторовича Левашова. Память Света ВсеГда с Ним. Мироздание приняло всё, что было и будет сделано Сыном Света, Мир Его Духу, Свет и РаДость, которые Он нёс и будет продолжать нести с РаЗумоНосцами-Русами и всеми другими РаЗумоНосцами нашей Планеты. Мир, Свет и Любовь Вам, РаЗумоНосцы!

Геннадий Беляев. Всё-таки подстерегли Николая Левашова, нашли брешь в его защите. Неожиданный, но ожидаемый удар постиг Россию. Скорбя вместе со всеми порядочными людьми над невосполнимой для России утратой этого уникального человека, выражаю соболезнование всем близким погибшего. Он так много сделал и сделал бы ещё больше, если бы устоял в неравной, как всегда, битве с паразитами и теми, кто их учит и направляет против всего человеческого. Кто обороняется, тот почти всегда терпит поражение. Кто не видит врага, тот получает удар в спину. Крысы сильны своей массовостью, но их можно и нужно уничтожить. Вряд ли оборона на баррикадах приведёт к победе. Давно придумано противоядие от нападения - контратака. Невольная мысль о том, что и таких титанов, как Николай Левашов, паразиты сумели вывести из строя, не должна подрывать уверенность в конце господства тьмы. Наверняка такие, как академик Н. Левашов, ЕСТЬ в этом мире и на этой планете. И пусть СМИ, захваченные всякой дрянью с человеческими лицами, отмолчались о смерти академика, треща о футболе и надрывая животы от смеха. Это тоже показатель того, КЕМ был для России академик Николай Левашов. Не дописана книга его жены, Светланы. Не окончена автобиографическая повесть его жизни... И всё-таки унывать нельзя – слишком многое решится в ближайшие месяцы и годы.